Ходенето на детска градина в повечето случаи е свързано с

 Ходенето на детска градина в множеството случаи е обвързвано с доста рев за децата и доста нерви за родителите. Но може и да не бъде по този начин. Живеем в Съединени американски щати и щерка ми обожава да върви на детска градина, чака всеки ден с неспокойствие и отива с усмивка и предпочитание. Ето някои дребни неща, които доста елементарно могат да се вкарат във всяка детска градина в България, належащо е единствено предпочитание и съвсем никакви средства.

Родителите са част от огромното семейство

 В началото на всяка образователна година родителите попълнят формуляр за развиването на детето си и персонално срещат учителя с особеностите му. В специфична анкета те означават по какъв начин и с какво биха желали да оказват помощ. Изборът е богат – да се прави пластилин всяка седмица за цялата група, да се взимат и перат у дома постоянно меките играчки, да се помогне с окачването на украсата за Хелоуин, да се опече сладкиш за коледното празненство, да се опише за фамилен бит по време на занятие (запознах децата с Баба Марта и ги научих да вършат мартеници). За родителите, които са доста заети и не могат да отделят време, има опция да допринесат с минимална сума за изненади за Великден или Хелоуин. Няма дефицит на доброволци, а в противен случай, всички родители желаят интензивно да оказват помощ.

 Всяко дете полyчава по една страничка с няколко въпросчета, като един минилексикон – обичан цвят, обичано ядене, обичано място, братя, сестри, домашни любимци, а най-долу има място за фотография на цялото семейство. Учителките поставят тези страници в една елементарна директория с транспарантни джобове. По време да образователната година досието пътува от семейство в семейство и по този начин децата научават повече едно за друго и се сближават. Разход – най-малък, успеваемост – огромна. Във всяка класна стая има фотография на всяко дете, само че не само̀, а с цялото си семейство. Децата показват семейството си пред останалите, описват за домашните си любимци и общите им занимания.

 В началото на образователната година в месечен календар се означават рождените дни на всяко дете със фотография на избраната дата. Почерпките по празниците не са разрешени, само че рожденикът е център на празника. Превръщат го в цар или кралица, с коронка и винено-червено кадифено покривало. Празнуващият сяда на престол пред всички деца. Родителите на рожденика гостуват и прочитат обичаната книга на детето си, а по-късно могат да я подарят на детската градина. Има торта-играчка от дърво, която детето украсява, а след това избира кои песни да пеят всички дружно.

Малко пространство, само че с доста копнеж

 Повечето детски градини в Съединени американски щати и Западна Европа разполагат с доста по-малко повърхност от тези в България, представете си 10-20 пъти по-малък двор от общоприетите държавни детски градини. Децата прекарват деня в една стая, там имат занимания, хранят се и спят на дребни дюшечета на пода. Но всеки квадратен сантиметър се употребява ловко. В двора обособените групи вървят по друго време, като най-малките в никакъв случай не се засичат с по-големи деца, с цел да се избегнат произшествия.

 Навън на повърхност от към три квадратни метра са засадени разнообразни растения, по един корен от всяко – лавандула, мента, розмарин, ягода, тиква, домат и малко цветя. Чрез тези растения учителките описват за подправките и ароматите, за семената и за грижите, от които те се нуждаят. Децата поливаха ментата, набраха от нея, изсушиха я, счукаха я в дървено хаванче и си направиха чай. По същия метод с розмарина направиха ароматно масло, с което почерпиха майките в деня, в който гостувахме.Има евтини пластмасови цветни лейки, с които децата обичат да поливат.А над тази прелестна градина се е разположило едно чучело, домашно направено, облечено със старите облекла на брачна половинка на директорката.

 Дворът приютява също пясъчник и три огромни пластмасови кутии с играчки, които стоят на открито – динозаври, транспортни средства и най-различни формички. Децата постоянно си прибират играчките сами, учителките в никакъв случай не викат, а дават сигнал със звънчета. Децата са щастливи да се съревновават кое по-бързо ще свърши. Използват се доста тебешири, а на най-малките им ги намокрят леко, с цел да рисуват по-лесно с тях. Когато на открито е топло и изсъхнало, учителките поръсват малко пясък на плочките към пясъчника и децата рисуват от горната страна с вода и елементарни четки за боядисване. Евтино, автентично, занимателно и доста потребно за децата да се учат да рисуват и пишат.

 Играчките в действителност са живи! В класната стая на 3-4- годишните живее мечето Браян. То пътува от семейство към семейство с една чанта облекла и тетрадка-дневник, в която се разказват неговите пътешествия. Всеки понеделник от шапка се изтегля името на детето, при което Браян ще гостува. Разход – най-малък, мемоари – незабравими. В класните стаи не се употребяват таблети, няма тв приемници и на учителите им е безусловно неразрешено да употребяват мобилните си телефони през работно време. Музика се пуска на елементарен кесетофон или iPod. Освен общоприетите играчки – пъзели, кукли, влакове, конструктори – има остарял стационарен телефон, ретро компютър и фотоапарат, костюми, които се перат постоянно от родител-доброволец. Когато едно дете желае да вземе играчка от друго, се намесва огромен едноминутен песъчлив часовник, който ги учи на повече самообладание и подготвеност да споделят.

Много творчество с безвъзмездни материали

 Още от дребни децата се предизвикват да рисуват с акварелни бои, дори преди да могат да държат четката, единствено с ръце. Да, цапат се и то доста, само че са толкоз щастливи. В България на множеството деца доста им се карат, като се изцапат и като цяло в детските градини и занимални се натъртва на оцветяването на ксерокопирани странички на принцеси или коли с моливи или пастели, като главната цел е всички да останат чисти.

 Непрекъснато се очаровам от истинските материали, с които учителките оказват помощ на децата да се развиват и творят. Правят гъсеници от картонени кутии от яйца, бинокъл и фазан от руло от тоалетна хартия, колаж от отрязъци от остарели списания, платове и остарели опаковачни хартии. Да, дават им да мажат лепило, и то с четка и се цапат доста, само че какво от това. Най-силно бяхвпечатлена, когато им обясняваха, че хартията може да се преработва. Киснаха и мачкаха остарели списания и вестници във вода и след това с точилка направиха нова хартия. Разход – най-малък. През есента им сложиха задача да намерят от кое дърво или храстче е всяко листо от купчината на двора. Така, под формата на игра, хлапетата учат за природата, сезоните и растенията.

Играчките се употребяват за разнообразни действия.

 Конструкторите да вземем за пример стават шаблони за изобразяване – топят ги в багра и по-късно ги отпечатват върху хартия, научават и геометричните форми. После мъниците на драго сърце сами мият с четки и гъби играчките в корито, цялостно с вода и сапун. През пролетта всяко 3-годишно дете си посади грах в пръст в дребна чашка. Направиха над всяка чаша парник от найлон, до момента в който грахчето поникне и се грижеха за него всекидневно. После всяко дете си го отнесе вкъщи. Храната също е включена към заниманието – 2-3- годишните сами си вършат домашна лимонада, като изстискват лимони на ръчна сокоизстисквачка, а по-късно прибавят мед и вода. Един ден учителките разрязаха една огромна любеница пред децата и се почерпиха, а в различен ден– пъпеш.

 Времето в детската градина е един от най-магическите интервали на детството – тогава малчуганите имат вяра в чудеса и приказни герои, учат и усъвършенстват най-важните си умения. Те би трябвало да опитат в игрови модел всичко, което провокира естественото им любознание. Колко е хубаво, когато този интервал е кондензиран с мечти, другарства и вдъхновяващи учители.

Инфо: www.jenatadnes.com